Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

НА ТЪРГОВЦИТЕ СКУБАЧИ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    По Ив. Вазов

     

     

    О търтеи, вий тука останахте,
    де няма въшки, слънце, боеве;
    засмени се прегърнахте, стиснахте,
    „грабете и пълнете“, си казахте,
    „днес свойте джобове“.

     

    Защо останахте, гарвани грабливи?
    За хубост ли на прашния ни град?
    Премного има тук жени красиви:
    студентки мили, ученички живи...
    Те накит са богат.

     

    Пари, пари, за тях вий останахте
    да скубете днес бедния народ,
    живота вече вий добре разбрахте
    и свойте джобове дълбоки натъпкахте
    без труд, без кървав пот!

     

    Какво за вас, че синове достойни
    мрат за България със слава, с чест
    че в боеве борците многобройни
    без страх глави си слагат в тез дни знойни?!
    Грабете си вий днес!

     

    Ала и вий се трудите пък неуморно,
    - на̀, повишихте всичко десеторно,
    за туй дело тъй мръсно, тъй позорно
    аз плюя върху вас!

     

    Крадци, венец ви свивам от коприва,
    потапям го в безчестия и срам
    и нек краси, сган низка, нечестива,
    тълпа от демони, тълпа граблива
    челата мръсни вам.

     

     

    1916

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]