Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

СЛЕД ПЪРВИ МАЙ

 

Христо Смирненски

 

 

 

Не отбират от социализъм и това си е

 

 

          Вестник „Пряпорец“, слагайки си още студени компреси на моравото чело, разправя за майската манифестация:
          „Наистина, комунистическата манифестация беше числено по-внушителна, но правеше впечатление, че хората, участвуващи в нея, не отбират от социализъм“.
          Не отбират от социализъм, не отбират, дядо „Пряпорец“. Събрали се от кол и въже и тръгнали ти в една манифестация, та гърлото да ти засъхне, ако вземеш да ги броиш гласно. А вземеш ли да ги смяташ на ум - ум не ще остане да си идеш вкъщи, току сбъркаш и хоп - в някоя аптека.
          - Моля, дайте 15 000 валерианови капки!
          - Как, 15 хиляди? - чуди се помощник аптекарката.
          - Ах... такова... 15, да 15 капки. А как мислите, госпожице, комунистите нали нямат 15 хиляди?...
          На всичко туй отгоре понесли ти и 2 червени метли! „Това ви чака!“. Моля ви се, що за естетика! Да ти изплашат и жената, и децата, и балдъзата! А сам ти цяла нощ да се завиваш презглава, да трепереш и на всеки 5 минути да се събуждаш сред кошмари и да крещиш:
          - Чакайте бе, хора! Вие не отбирате от социализъм!

 

 

 

Брат брата не храни, но тежко, който го няма

 

 

           Вестник Слово“, който си е поставил великата задача да докаже, че от празното може да се насипва в пустото, т. е. от професорските глави във вестникарските колони, тлъстият този ежедневник разправя:
          „Идва с „Дружна песен днес да екне“ шествието на широките социалисти. Прави впечатление, че преобладават повечето интелигентни и по-солидни хора, отколкото са хората на комунистите“.
          Факт. Професорите, които според откровението на Ад. Балабанов рано опустявали, са констатирали една истина. „Хората“ на общоделците са действително солидни. Също като руските „бежанци“ в София. Солидни генерали, солидни полковници, рядко някой майор, а... редници, ах, може и без редници. Стига началствата да са солидни. Ненапразно „Зора“ ги нарича интелигентни мъже, не току-тъй „Пряпорец“ ги хвали, че отбират от социализъм, не безцелно „Мир“ се застъпва за тях така горещо. Роднински връзки. Брат брата не храни, тежко, който го няма.

 

 

 

Стара любов

 

 

          Славният вестник „Народ“, по-славен даже от онзиденшната общоделска манифестация, изпада в странно настроение. Нещо го гнети, нещо го чопли, нещо му не дава покой. И тежка, скръбна въздишка се изтръгва от общоделските гърди:
          „Преговорите за образуване тройното съглашение между народняци, демократи и радикали се развиват не без затруднение. Радикалите са поставени отново на изпитание. От разпределението на министерските постове радикалите не били доволни и предявили претенции за Министерството на вътрешните работи. Налице е прочее пак въпросът, коя от буржоазните групи да има полицията. Той може би и ще ги скара“.
          Наистина, радикалите са на тежко изпитание. Вътрешното министерство! Каква съблазън! Но мъката на общоделците нима е по-лека от радикалската? Ех, това Вътрешно министерство, тая стара общоделска севда! Кой ли е избраникът? Коя ли от буржоазните партии ще има полицията? Този въпрос може да ги скара... И тогава, боже, поможи! Двама се карат - третият печели: Пастухов - министър на вътрешните работи. Че да видиш от 827 души ли ще бъде манифестацията! Само кандидат-приставите ще ти се наредят в една 2-хилядна манифестация.

 

 

 

Долу болшевизмът!

 

 

          Добриянов пък, горкият Добриянов, нещастният Добриянов, клетият, изгубеният, съсипаният Добриянов... не може да си поеме дъх. Задавило го нещо тъкмо в гръкляна, сякаш червената метла заедно с табелата е пъхната в устата му с благородната задача да поразчисти задръстеното му от псувни гърло, и пъшка Връбчо:
          „Първи май е празник на труда и на възраждането.
          В тоя ден човек си дава сметка на труда и вижда, че единствената страна, която е пъкъл за работника, е болшевишка Русия! И ако е честен човек, той ще извика: „Долу болшевизмът!“...“.
          Така си е. Честен човек ли си, например колкото г-н Връбчо, ще се хванеш за косата и ще извикаш: „Долу болшевизмът!“, после ще надникнеш през прозореца и ще видиш, че манифестацията няма ни начало, ни край. Тогава изпиваш още една чаша студена вода, сваляш си яката да не ти е задушно и пак викаш: „Долу болшевизмът!“. След туй още еднъж „долу болшевизмът“, „смърт на комунизма“, четвърти път, пети път... докато челюстите ти се вдървят. След като се навикаш, колко ти сърце иска, обръщаш другата страна на „Мир“ и четеш на срички: „Бло-кът, блокът... (изтриваш насълзените си очи… блокът на партиите на реда: демократи, народняци, прогресисти, либерали… радикали и пр., и пр. е получил в Русе 3021 гласа, а само комунистите 3622“. Тогава събираш последните си сили, извикваш още веднъж: „Долу болшевизмът!“.

 

 

 

Природно чудо

 

 

          Вестник „Зора“ - „независимият“ вестник „Зора“ - научил нещо твърде важно: родило се конче с 8 крака.
          „В село Татармахле, Варненско, преди няколко дни се родило мъжко конче с осем крака. Кончето било напълно здраво и свободно тичало подир майка си. Селяните полагали всички старания, за да запазят жив тоя рядък екземпляр.“
          И ние имаме сведения за това чудо на природата, но въпросният екземпляр съвсем не е от чисто конско произхождение. Видни зоолози, лекари и вещи лица разправят: новороденото на пръв поглед приличало на кон. Действително, главата му е конска. Но забележителното е, че в устата му вместо нови, млади конски зъбчета показали се стари позеленели вълчи зъби. Очите му били бухалски, а благоутробието - свинско. Печалното е, че опашката още не му е напълно покарала. Предполага се, че ще бъде гущерска. Естествениците били твърде озадачени и не знаели как да наименуват този феноменален изрод. Докато учените мъже се чудят, народът казва:
          - Това животно с конска глава, вълчи зъби, бухалски очи, гущерска опашка и пр., пр. е новороденият буржоазен блок. Първите два чифта копитни крака са от прогресивно-народняшко произхождение, третият чифт са морави, а четвъртият - радикалски. Гущерската опашка още не се е показала, но гинеколог-акушерът д-р Янко Сакъзов обещал, че опашката няма да липсва... Кончето наистина припка около старата буржоазна кобила, но колкото за желанието на селяните да запазят жив този рядък екземпляр - „Зора“ е невярно осведомена. И селяни, и граждани, като изключим банкерите, владиците и почтените тлъстомехи генерали, които поради роднински връзки с него го гледат твърде нежно, всички други са дигнали сопи и лопати против това осемного същество. От Русе вече телеграфират, че то на 30 април било ребросано с 12 тежки суровици и крайдунавската трева му се видяла твърде горчива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]