Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

СНЕЖНА НОЩ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Писмо до Пешо Босяка
          Neumanngass - Wien

 

 

          Помръзнали Босяко,

 

          Тези дни почувствувах, че разклатеното ми здраве е вече солидно горе-доле, колкото Амстердамският интернационал, и реших да направя една следполунощна разходка из улиците на задрямалата по всички направления столица. А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Пустота, безмълвие и пресен сняг, който хрупти под нозете. Матовото небе почти опира до покривите, електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички, а тенекиените фирми плачевно скърцат по-плачевно от българската валута...
          Горе - в небесата - сякаш в райските градини има голямо увеселение с благотворителна цел и ангелите се ръсят с конфети, които падат като сняг на земята. Приходите от увеселението, разбира се, ще бъдат вписани в народния заем. По този начин и господ ще помогне... защото, уви, само той може да помогне на българския народен 6 1/2 %... заем.
          Но ти, любезни Босяко, вероятно не знаеш, че в България е открита подписка. Иначе не мога да си обясня как да не изпратиш досега и ти своя лепта - хастара на безхастарния си балтон. Още повече м-р Турлаков възлага надеждите си не на банките и фабрикантите, които (заклевам ти се в честта на Телефончето) нямат пари. Българския народен заем ще покрият чиновниците. Честно слово! И те вече ако нямат пари, не зная кой ще има тогава!... Кинематографи, плакати, афиши, аероплани - всичко разглася евангелието на Марка - Марко Турлаков, разбира се, който пред колосалните дефицити стои с пръст в уста и поглежда наивно към нашата петгодишна приятелка Лила.
          Но стига съм се любувал на афишите посред нощ. Студеният вятър върти своите невидими камшици и развява бели гриви от снежен прах. Потеглям пак, а някой сякаш шепне в мрака:

 

    Нима съм, братко мой, в Норвегия,
    в родината на Хамсун Кнут?
    Каква е тази зла елегия
    и този галилейски студ?

     

    Благодариме за милувките
    на тази зимна красота,
    ала от пет страни обувките
    пропускат снежната вода!

 

          И този нещастник, който не е чудно да съм аз, разправя, че не било много хубаво зимно време без дърва, още повече да минаваш край Народното събрание. И тежко ти е, братко! Поглеждаш знаменития парламент, спомняш си за депутатите и...

 

    И скръб притиска ми душицата!
    Да бъдеш без дърва, уви!
    А само в центра и десницата
    цял склад от дървени глави!

 

          Да, драги Босяко, в българската политическа и обществена гора има толкоз много дървета, а толкоз хора мръзнат! С такива печални мисли човек не може да продължи много разходката си и затова аз се връщам, минавам край дома на г-н Гешев, който вероятно сънува златни сънища, и продължавам назад... Студено! Студено! Сякаш Северният полюс се е свлякъл в сърцето на София, за да може президентът да троши ледове, без да пътува зад границата... В руската черква свети нощно бдение. Старите хиени се молят за „руския народ“. Ех, някой ден най-сетне Господ ще ги послуша и ще им даде царство - царство небесное, разбира се!...
          По тротоара подскача мършав пес, души снега и скимти. От време на време той възпира пред някоя врата, изказва кучешкото си възмущение от порядките на тоя строй и припва пак.
          Вятърът пищи злобно, раздипля бели ветрила над покривите, а снежинките се ронят все по-гъсти, все по-ситни и блестят на фосфорната електрическа светлина като сребърни луспици.
          „Пиротска“ е глуха. А - там - нашите квартали тънат в мрак, къщиците се гушат прихлупени и жалки, а над тях се изправя грамадното масивно здание на затвора... И контрастът между тези кутийки и това многооко каменно чудовище е поразителен. Наистина, буржоазията ще остави хубави архитектурни паметници: лабиринтни казарми и колосални затвори.
          Лека нощ на теб, Босяко, лека нощ и на нея!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]