С колко нежност и разкош
зимата ни приласка -
колко странно тази нощ
тръпне твоята ръка!

В тайнствения полумрак
шепне огнелика страст
и гирлянди девствен сняг
свеждат вейките над нас.

През капризна топлота
звънко твоят смях звучи
и усмихва се мечта
в теменужните очи.

А снежинките летят -
в тебе влюбени и те,
и целувайки те, мрат
в мраморното деколте.

И далеч, далеч градът
тъне в сребърни петна;
странно сплитат се, трептят
цветни ленти светлина.

Там е празнично сега,
тътнат шумните тълпи;
в блян по нечия снага
златен блясък се топи.

Но аз двойно съм богат
в тези трепетни нощи;
аз съм още толкоз млад,
толкоз хубава си ти!

И напразно тук сега
някой черен дух шепти:
„Плъзгаво е по снега
в тези нощни самоти!“

Ах, над нашите глави
смешна истина звъни:
плъзнали сме се, уви,
още в ранни младини!