По ул. „Мария Луиза“ върви инженер Х. У. Внезапно пред него се изправя един непознат господин, усмихнат тържествено и важно:
          - Как сте, г-н инженере?
          - А бе добре съм, ама...
          - Не можеш да ме познаеш ли?
          - Именно вашата физиономия ми е позната, обаче...
          - А бе аз съм Ристю… бай Ристю, както ме викахте.
          Инженерът е в недоумение, но почва да се преструва, че си е спомнил.
          - Аха, така, така! Значи, ти си бил! Гледай! Пък аз едвам те познах... я, как си? Що има ново, вехто?
          - А бе всичко си е добре.
          - Радвам се, радвам се! - мърмори инженерът, който все още не може да си спомни.
          - Ами знаеш ли какво: аз отдавна те търсим, ама се? не ми се е падало случай. Имам една молба до тебе и вярвам, че като на стар приятел няма да ми откажеш.
          - Моля! Моля! С най-голямо удоволствие.
          - А бе работата е много лека. Искам да ми дадеш някои общи инженерски познания...
          - Общи инженерски познания?!
          - Тъй де... някои упътвания... Сведения, да ги речем... Аз съм натоварен с една инженерна работа по водните синдикати... нещо като контрола над инженерите.
          - Щом сте нещо като контрола над инженерите... то кой знае дали ще могат да ви бъдат достатъчни моите познания.
          - Ще бъдат! Ще бъдат! Аз имам малко практика от гр. К. - нали знаеш, там бяхме комшии?
          Инженерът, който е бил на служба в К., почва да се досеща.
          - Значи, вие още от К. имате практика?
          - То колко практика имам... ами се пак може да се рече, че съм специалист.
          - Ами вие имахте друга специалност. Нали под прозорците на инженерството печехте... тъй да се рече... кебапчета?
          - Занимавах се и с тая специалност. Та нали благодарение на туй почнах да отбирам инженерските работи! Но сега, както виждаш, имам по-добра професия. Какво да правиш - назначиха ме. Трябват специалисти хора.

върни се | съдържание | продължи