1. Зима

 

 

Нацапана с пудра, повдига земята
към гордото слънце печални очи;
тя поглед любовен в моление мята,
тя сякаш му дума: „Недей ме мъчи!“.

 

Кат Кирила Христов във облачна шуба
разхожда се горе нехайникът Феб,
едвам я поглежда и дума й грубо:
„Бактисах, госпожице, вече от теб!“.

 

 

1917

върни се | съдържание | продължи