Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ТЪЛПИТЕ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    В тълпите смълчана е буря незнайна;
    стопено е слънцето в тях.
    И често, сред гълъбов прах,
    опасват града те с верига безкрайна
    и в тази верига от роби се движи
    и черния облак на днешните грижи,
    и светлия призрак на празник свещен -
    свещения утрешен ден!

     

    За подвиг тълпите ги ражда земята,
    за подвиг безумно велик.
    И подвига им е безлик.
    кат’ млечния път разпилян в небесата,
    където се сплитат сребристи огньове,
    които не може око да улови.
    а все пак сияние чудно пламти
    в тез бледи, незрими звезди.

     

    В тълпите е скрита душата велика -
    душата на новия свят.
    И в шумния каменен град,
    когато борбата на пристъп ги вика -
    тълпите заливат гърмящи площади,
    тълпите люлеят грамадните сгради
    и блика душата във порив крилат -
    душата на новия свят.

     

     

     

    „Ботев лист“, 18 май (2 юни), 1922 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]