В тълпите смълчана е буря незнайна;
стопено е слънцето в тях.
И често, сред гълъбов прах,
опасват града те с верига безкрайна
и в тази верига от роби се движи
и черния облак на днешните грижи,
и светлия призрак на празник свещен -
свещения утрешен ден!

 

За подвиг тълпите ги ражда земята,
за подвиг безумно велик.
И подвига им е безлик.
кат’ млечния път разпилян в небесата,
където се сплитат сребристи огньове,
които не може око да улови.
а все пак сияние чудно пламти
в тез бледи, незрими звезди.

 

В тълпите е скрита душата велика -
душата на новия свят.
И в шумния каменен град,
когато борбата на пристъп ги вика -
тълпите заливат гърмящи площади,
тълпите люлеят грамадните сгради
и блика душата във порив крилат -
душата на новия свят.

 

 

 

„Ботев лист“, 18 май (2 юни), 1922 г.

върни се | съдържание | продължи