Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

УТРЕШНИЯ ДЕН

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Аз виждам: раждат се тълпи
    за утрото на празник свят
    и вред в настръхналия град
    духът на кървав бунт кипи.
    И всеки слаб и угнетен -
    на черна мъка светъл син,
    възраства като исполин
    и в страшен пристъп устремен,
    с море възбунени души,
    лети, гърми, зове, руши...

     

    Над него трепетни слънца
    преплитат утринни лъчи,
    а по следите му личи
    кръвта на хиляди сърца,
    туптели с порива свещен
    да слеят своя огнен ток
    ведно с тържествения звън,
    зовящ вселената от сън...

     

    Аз виждам: гърчи се пред мен
    последний призрак на нощта
    и кръв от зинали уста
    опръсква утрешния ден,
    а там по каменистий път
    на многовечната борба,
    удушил властната съдба
    до своята гранитна гръд,
    пристъпва человешкий род
    към дверите на нов живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]