Ветре, духни, разхлади
потните чела!
Ветре, духни, пропъди
изпитни тегла!

 

Духни, ветре, към тълпата,
захар дето взема,
разхлади и тям челата
в жегата голема!

 

Разветрей, ти, из градини
рокличките бели,
та да блеснат пред очи ни
тез крачка дебели!

 

Ветре, духни из мазета
на търговци разни,
виж из тъмните кьошета
в складовете празни

 

има ли там захар скрита
и зехтин с варели,
па ги тихичко попитай:
откъде ги взели?

 

Питай дали се продава
захар десет лева,
как човек забогатява,
сал кат се прозева.

 

Ветре волни, духни ти
и към нея днес,
па й, ветре, обади
колко съм злочест.

 

 

1916

върни се | съдържание | продължи