Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ВЕТРЕ, ДУХНИ!

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Ветре, духни, разхлади
    потните чела!
    Ветре, духни, пропъди
    изпитни тегла!

     

    Духни, ветре, към тълпата,
    захар дето взема,
    разхлади и тям челата
    в жегата голема!

     

    Разветрей, ти, из градини
    рокличките бели,
    та да блеснат пред очи ни
    тез крачка дебели!

     

    Ветре, духни из мазета
    на търговци разни,
    виж из тъмните кьошета
    в складовете празни

     

    има ли там захар скрита
    и зехтин с варели,
    па ги тихичко попитай:
    откъде ги взели?

     

    Питай дали се продава
    захар десет лева,
    как човек забогатява,
    сал кат се прозева.

     

    Ветре волни, духни ти
    и към нея днес,
    па й, ветре, обади
    колко съм злочест.

     

     

    1916

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]