Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ВЪЛКЪТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Нощта повдига бавно траурния креп,
    поръсен с утринни сълзи
    и в синята мъгла пълзи
    поток от труженици, поели път за хлеб.

     

    И въздухът е сякаш плътно напоен
    с въздишките на шумний град,
    които бликат и трептят
    по устните на сивия работен ден.

     

    А ето старий вълк завръща се пиян -
    на плячка бил е цяла нощ,
    където в празничен разкош
    той вдигал е стакан подир стакан.

     

    Бастон, дебела шуба, пура - всичко на място,
    а в замъглените очи
    банкерската душа звучи
    с единствената своя струна от злато.

     

    Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,
    гърми стохилядния град,
    а старий вълк - а старий свят
    отива да си легне гузен и пиян.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]