Христо Смирненски

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

 

ПРОЧЕЕ, СМЪРТ НА ВЪШКИТЕ

 

Христо Смирненски

 

 

 

          Да, господа! Въшките са най-голямата напаст за човечеството и частно за българския народ! Непълно е твърдението на лекарите, че те са носителки само на петнистия тиф. На въшките, само на въшките се дължи днешното положение на България! Мислите, че се шегувам? Ни най-малко! Въшките са виновници за погрома на нашето отечество. Те са единствените, които обявиха войната, те тикнаха народа в касапницата, те го държаха 3 години в окопите, те най-сетне са причината за отпушването на фронта при Добро поле! Пак въшките днес са причината за скандалите в Халите, за липсата на всякакви продукти, за повишението на цените така много; те са причината за глада, за мръзненето, за ходенето без подметки и т.н. Ама ще речете, че толкоз мъничките и кротички животинки да са в състояние да обърнат колелото на живота! Да, господа! Те са тъй много, че не е чудно някой ден в Българийката да не останат представители на другите животински родове, освен тези на гарваните и въшките.
          Както знаете, въшките спадат към хоботните и се въдят именно в такива места, където нокът не може да ги достигне.
          Имайки това предвид, не е мъчно да се обясни отде-накъде въшките да са причина за войната. Също лесно е да си представим къде се откърмиха най-едрите въшки на нашата родина: въшките създадоха войната, която пък създаде интендантства, резервни магазини, дирекции на прехраната, комитети за войнишки семейства и тям подобни места, където въшките се настаниха и започнаха плодотворна дейност, чиито горчиви плодове днес гълта народът. Борбата с въшките е най-тежката борба. Далече по-тежка е тя, отколкото разправят докторите. Лесно беше да се справим с въшките, когато още бяха гниди. Обаче никой не се зае с тях и само когато хептен ни досърбя, решихме да ги попарим с вряла вода. Стопли се вода при Добро поле, ха през Кюстендил, ха през Радомир, та в Княжево и Гор. баня курдисахме казаните. Поуплашиха се въшките в София, поуплашиха се, но тъй като не можахме да разберем, че дезинфекцията не става само с шашарми, едни с други си катурнахме казаните. Отърваха се въшките и плъзнаха с по-голямо усърдие по изподърпания гръб на народа. А той се превива, чеше се, чеше го правителството, чеше го дирекцията, обаче няма файда - въшките лазят, смучат и се умножават в поразителна геометрическа прогресия. Д-р Русев казва, че в една нощ въшката ставала свекърва. Нещо повече: и внучките й стават свекърви. Разправяха за една въшка, която обичала да смуче кръв през захарни конуси. В една нощ потомството й се увеличило на 17 члена от 7 колена. Тази въшка сключва в „търговското кафене“ брачен съюз с друга, втората с трета, третата с четвърта и тъй нататък. Първата въшка поискала зестра по 6 лв. на килограм захар, втората и следующите по един-два и тъй като те били 7 семейства (седем компании), захарта натежала с 11 лв. Друга една въшка (по-деликатна навярно) смучела кръв през цигарени книжки и вестникарска хартия. В един ден тя гълтала 32 000 лв. Обаче това са въшки. Има: въшльоци, въшки, въшлета, въшленца и гниди. Естествено, въшльокът става от въшката, въшката - от въшлето, въшлето - от въшленцето, а те - от гнидата. Най-лесно се унищожават младите поколения и тъй като те не са насмукали достатъчно, няма с какво да почерпят събратята си, то затова те най-лесно си изпащат. Те имат достътъчно в коремчетата си и щом някой се запъти да ги захапе, то те веднага капват в устата му две-три капчици народна кръвчица и атакуващият се задавя и затваря устата си.
          Дали между тях и някой въшльок е сключен брак, засега не ми е известно. Тези въшлета се наричали комисионери, към чиито услуги прибягва всеки, който иска да изпрати колет към провинцията, тъй като само чрез тяхно посредничество могло да се пращат пратки. Може би има някой въшльок с бомбе, който смуче през попивателна... кой знае?
          Срещам приятел.
          - Браво - викам му аз, - ти си се уплашил от петнистия тиф.
          - Защо?! - учудва се той.
          - Ами на, намазал си тялото с газ... средство против въшките.
          - Мириша ли? - гузно се усмихва той. - Купих си, знаеш, няколко тенекета газ, направих ги на два етажа...
          - На два етажа?
          - Първият етаж - витошка водица, вторият - газ, продадох ги и...
          - Значи, чисто на просто, за да се спасиш от въшките, станал си въшле!
          Може би някой иска да му посоча въшленце? Е, че те са тъй много и лазят навсякъде, тъй че хванете първия, когото срещнете на улицата, някой вързоп или чувалче... обърнете се назад, и ще видите, че въшленце служи като преследвач на въшленце. Да речем, че като се обърнете, ще видите някой стражар.
          - Не може да бъде - ще извикате в хор - и той да е от същия род!
          - Тогава проследете го. Раз, два, три! Ритвайки легналото пред вратата куче, той влиза в някоя кръчма и като си поглежда рунтавите мустаци, „отохва“ нещо на „вересия“, след това в същото отвърстие пуска парче кисело зеле и излиза, усмихвайки се ласкаво на кръчмаря. Пред вратата минава ваксаджийче.
          - Ха бре! - с громък бас процежда пазителят на тишината и законите и слага ботуша си върху сандъчето му. Циганчето печално-печално го поглежда и хваща четките.
          - Голяма работа - ще речете вие.
          - Е да, малка, защото е въшленце! Нека случайно стане въшка или въшльок и ще видите големи работи и от него...
          Да, господа, много, много са по нас въшките. И в раса, и под пагони, и с цилиндри, и зелени, и сини, и жълти, и червени… всякакви са те. И не само петнист тиф ще ни носят, ами някой ден и цяла Българийка ще отнесат. Затова, смърт на въшките!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]