Пролетта безпричинно притули се
сред снега на далечни гори
и в безлюдните столични улици
разбунтувал се вихър цари.

А с вида на египетска мумия
отминава смразен минувач
и зоват ни към грях и безумия
и студът, и вечерният здрач.

Но с кокичета снежни закичена,
ти си пак без другар и покров;
и по цяла нощ нявга обичана,
днес се молиш за капка любов!

А си толкоз красива и спретната,
съчетала смеха и скръбта!
Но умира безпомощно сетнята
безответна усмивка в нощта...

Пролетта безпричинно забави се
и градът е от студ вкаменен,
а забравен от лани, красавице,
грей в сърцето ти пролетен ден.