Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЗАМРЪЗНАЛАТА ПРОЛЕТ

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Пролетта безпричинно притули се
    сред снега на далечни гори
    и в безлюдните столични улици
    разбунтувал се вихър цари.

     

    А с вида на египетска мумия
    отминава смразен минувач
    и зоват ни към грях и безумия
    и студът, и вечерният здрач.

     

    Но с кокичета снежни закичена,
    ти си пак без другар и покров;
    и по цяла нощ нявга обичана,
    днес се молиш за капка любов!

     

    А си толкоз красива и спретната,
    съчетала смеха и скръбта!
    Но умира безпомощно сетнята
    безответна усмивка в нощта...

     

    Пролетта безпричинно забави се
    и градът е от студ вкаменен,
    а забравен от лани, красавице,
    грей в сърцето ти пролетен ден.

 

 

 

 

 

 

               ---

 

               Стихотворението е публикувано за първи път в „Българан. Седмично хумористично списание.“ София, г. VI, бр. 9 от [26 февруари] 1921 г., с подпис: Йохан.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи     

 

 

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]