Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЗИМА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    В полунощ по стъклата девица незрима
    е докоснала с шепот уста -
    по стъклата дъхът на безцветната зима
    помразен е в сребристи цветя.

     

    А след пир, а след звън пак самотен и бледен
    приюти ме безмълвна тъма
    и под черно крило угнетен и приведен,
    препрочитам далечни писма.

     

    И възкръсват пак празнични приказки чудни,
    незабравена химна звучи
    и преплитат над мене лъчи изумрудни
    опечалени морни очи.

     

    Но в света любовта е усмивката сетна
    на поронена златна звезда
    и проблеснала, гасне над нас мимолетна
    с огнелика предсмъртна следа...

     

    И напразно редят се миражите тленни,
    призовали назад пролетта -
    в полунощ по стъклата блестят помразени
    сребросини бездушни цветя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]