Няма никаква нужда да казваме, че не споделяме мненията, изказани в тази статия, но бързаме да ги изложим, защото знаем, че видният публицист, който се обърна към нашия вестник, за да изложи програмата си, е горещ патриот, че самата душа на българския народ говори в него, и понеже отлично разбираме ожесточението, предизвикано от сатанинските интриги на руското правителство. Журналистическият ни дълг ни повелява да направим достояние състоянието на духовете в България и ние отстъпваме думата на нашия отличен сътрудник, който е упълномощен представител на това състояние на духа.

         Когато животът на един народ, на България, е застрашен както днес от един коронован нихилист, какъвто е царят, оставаме стъписани, не знаем какво да правим. Убежденията, идеалът, който имахме досега, се разсейват като облак. На хоризонта виждаме само корупция, пиянства, низости, анархия и т. н. Духът се лута и човек е обзет от яростни пориви, които могат да го отведат до най-ужасни неща. Ето вече не един ден, не един месец, а цяла година как тиранията на царя става все по-мерзка и хищна. Този диктатор иска да покаже, че е най-големият палач на XIX век, че за него нищо не е ценно, нито прогресът, нито благоденствието на нациите, нито правото, нито науката, че и днес трябва да бъде, както преди пет века, когато конната жандармерия и бруталността оправдаваха всичко: и за да демонстрира това, той избра нашата родина, българската земя.
         Отдаде се на безсрамна, безгранична поквара на ума и на наивната честност на българите; деморализира армията и разруши всичко онова, което поддържа и дава сила на една нация. Днес се мъчи с помощта на своите местни или чужди лакеи да направи от нашата страна втора Москва, обширен полицейски участък, робиня на Гатчина. Благодарение на деспотизма на този азиатски тиран народът, който той управлява, се намира все още на примитивно, варварско равнище, лишен от естествените си права, неспособен да изразява желанията си, когато става въпрос за неговите интереси, заточаван в Сибир или на Сахалин за една само изречена дума: думата „свобода“, преследван, измъчван всячески. Този деспот днес е червеният анархист на нашата страна. Именно той попречи на пълното обединение помежду ни; той предизвика войната, която водихме с нашите братя сърбите, детронирането на княз Александър I и разстройването на нашата армия. Той е причината българският трон все още да е незает, а страната да е в дълбока нищета.
         Днес ние се питаме: ще намерим ли изобщо някога княз като славния Батенберг? Не! Злокобни предчувствия ни казват, че княз Александър е първият и последен български княз. Можем ли все още да храним надеждата да видим този княз да се върне сред нас, отново да поеме в храбрите си ръце юздите на властта и да продължи ерата, която той така добре започна, на прогрес и на просперитет на България? Ние отговаряме: не! Или поне докато Александър III е жив в подземията на Гатчина, нашият герой няма да се върне, за да не види как се възобновява революцията от 21 август, която този път ще сложи край на нашето политическо съществуване. Ще се окажем ли принудени да изберем и приветстваме Дадиани, който продаде поданиците си? Само да стъпи на нашата земя, ние самите ще го убием, защото ние не сме мингрелци и няма да се съгласим с нас да търгуват, все едно сме кози или коне. Така че какъв ще бъде резултатът от всичко това? Нищо повече от жестокото задоволство на нашия покровител, който няма да закъснее да изпрати своите казаци да изтрият българското име от лицето на земята.
         Няма ли никакъв лек за нашите болки? Има! Да живее републиката! Ето кое може да ни спаси. Републикански режим с триумвират, така че, ако царят убие един, да останат още двама. Република по необходимост! Поради това се обръщаме към всички онези в Европа, които обичат свободата: заклеваме ги да ни се притекат на помощ и да не позволят да бъде унищожена една невинна нация. Заявяваме, че щом републиката е възможна във Франция и в други страни, то установяването й в България е още по-лесно. Не знаете колко са демократични българите, тъй като собствеността е разпределена равномерно у нас, и какво действително равенство съществува между селяните и гражданите! Тук няма монархисти, няма феодални могъщества, нито херцози, нито хора, които се стремят да господстват над другите. Това е особено благоприятна ситуация, до която Европа ще успее да достигне едва след векове и след множество войни и революции. Смит, Маркс, Мил, Ласал, Чернишевски и други биха могли, както едните, така и другите, да приложат на практика своите принципи върху нашата днешна примитивна система. Фактите го доказват. В продължение на четири месеца независимо от овакантения трон, независимо от смутителните действия на руския дипломатически агент, независимо от лъжата, коварството и покварата на рублата, ние успяхме да запазим реда и мира.
         Приятелите на свободата и на България трябва да знаят, че единственият начин да се постави препятствие пред недостойните планове на царя е създаването на една силна и независима България - царство или република. Такава България ще отговаря съвършено на интересите на нашите съседи: унгарци, румънци, сърби, турци и т. н., много повече, отколкото България с казашки отряди. Ние вярваме, че нито една европейска държава няма да се противопостави на нашите стремежи. Макар Франция да е склонна да издигне паметник на Катков до гроба на Виктор Юго, ще е принудена да даде поне своето мълчаливо съгласие; Англия ще направи същото. Колкото до Италия, за нея нямаме никакво съмнение. Може би дипломатите от Виена ще направят някоя и друга гримаса, но влиянието на унгарците и на поляците ще ги накара, смятаме ние, да застанат на наша страна. Що се отнася до Германия, тя няма да се съгласи; Турция ще застане на страната на по-силния. А колкото до Русия!... излишно е да си губим времето да говорим за нея.
         Европейските правителства трябва да забележат, че установяването на република в България никак не би могло да навреди на ничий интерес. Ние не искаме република за наше удоволствие, нито поради някакви въображаеми теории, искаме я само защото смятаме, че тя е способна да ни предпази от казашкия камшик. Що се отнася до моите сънародници, аз им препоръчвам тази идея, която за мен е убеждение, но която може би ще бъде сметната за парадоксална. Нека не ме обвиняват, че поведението ми е противоречиво поради това, че довчера бях за княз Александър, а днес съм за република. Едниствената ми грижа, едничката ми цел е да спася родината си, да свърши сегашната криза и да запазим свободата, която притежаваме. Докато княз Александър беше героят на тази независимост, аз го поддържах. Днес, когато виждам, че положението е съвършено променено и ако само обявяването на република или на царство може да ни спаси, аз го заявявам публично. Ако обаче ситуацията отново се промени, така че изборът на княз Александър да не представлява опасност за независимостта на България, тогава: Да живее княз Александър!
         Но княз Александър ще преживее и без това. И в случай че не обявим република, той винаги ще бъде за нас генерал и дори - нещо, което е възможно - президент на нашата република. Може би някой ще каже, че нашето предложение би го оскърбило. Ни най-малко! Личните ми сведения ме карат да мисля положително, че той ще се зарадва от все сърце, ако обявим република. Всеки знае, че българският народ го обича много и ако се появи в който и да е от нашите градове, ще бъде посрещнат възторжено. Не княз Александър опозори революцията от 21 август, а именно цар Александър III. Ето защо на страната на първия е по-голямата част от народа, всички благородни и честни хора, а на страната на втория - само неколцина отделни лица, които осъзнават своя морален банкрут и по най-бързия начин ще идат в Русия да търсят закрилата на царя.
         Бог да ми е на помощ - не искам да налагам на никого моята гледна точка! Може би моята идея е само химера, идеал, който не може да се осъществи! Но аз все пак съм убеден, че тя съдържа известна част истина и точност, като се има предвид положението на страната. Ако моите приятели я преценяват по същия начин и смятат, че могат да се присъединят към нея, то нека я разпространяват сред народа, в името на националната независимост. Оставям настрана косвените предимства на републиката. Как сега ще унищожим Берлинския договор, всеки може да се досети.

         З. Стоянов

[В. „Ревю дьо л`Ориан“, № 1 от от 21 декември 1886 г. / 2 януари 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи