„Ако настоящият български режим, който изтощава и разорява страната, не се поддържаше умишлено от някои държави, то той отдавна щеше да рухне“, пише един от руските вестници. „Факт възмутителен, който поражава всекиго - продължава вестникът. - Тоя режим съществува благодарение само на вънкашната поддръжка на държавите, които не се боят да компрометироват своя престиж на Изток, като поддържат тайно българските работи и правят всички усилия, щото на бъркат на спокойствието на Балканский полуостров. Тия държави (разбирайте: Австрия, Англия, Италия и Германия, Р.) не се спират пред нищо и като че не искат да съзнаят страшната отговорност, която те вземат на себе си и улесняват проливанието на потоци кръв. Ако Европа продължи своето умишлено бездействие по българския въпрос, то в скоро време ние ще да видим такива събития, които противоречат на здравия разум и на логиката и които навярно ще заслужат удивлението на бъдъщия историк. Може наздраво да се констатира, че българският кризис е прям резултат на политическите интриги на някой кабинет. Трудно е да се разбере по какъв начин става това, как вънкашните конституционни държави, които поддържат България, трябва от просто уважение към принципа да крепят трактатите на Изток и да не нарушават конституцията.“
         Ние, които нищо общо нямаме с бъдъщите историци на морала и имаме претенцията да съдим логически, се удивляваме, напротив, на руската преса и на действията на руските дипломати. Удивляваме се ние на тяхната безочливост и нахалост, като са се осмелили да съдят и обвиняват Европа, че тя бъркала да се не уреждат нашите работи, тя била жедна за проливанието на кръв, тя трябала да се срами, че нарушавала трактатите и конституционните принципи! Ние мислим, та с нас заедно и всичките умни и честни хора, че тия камъци би трябвало да се изсипят именно върху главата на руските държавни мъжие, които не прости нарушения, не неуважения към форми и принципи, не тайни поддръжки, но явни кражби и разбойничества сториха. Нямаше ли мир в България до 9-ий август? Нямаше ли трайна гаранция, че българският народ ще живее мирно и ще се радва само на своите бляскави победи? Кой стана причина да се развали мирът и спокойствието и кой го бърка досега да не може да се възстанови въпреки горещото желание на българите и на цяла почти Европа? Ний не сме адвокати на Европа, но от любов към истината и към неопровержимите факти и събития говорим.
         Ако руската дипломация не беше се съединила с няколко нечестни хора изменници, да краде князови и да дига бунтове по България, щяхме ли ние днес да имаме подобна остра криза, която заплашава мира по цяла Европа? Ако руската дипломация не беше подигнала дивия и нечутия досега въпрос от историята, че българското Народно събрание не било законно, че правителството се състояло от узурпатори; че избраният княз е авантюрист и пр., и пр. оше нархически претенции, то щехме ли да имаме сцените в Плевен, Кутловица и другаде? Европа поддържала тайно българското правителство! А кого поддържа Русия? Не е ли и срамно, и позорно за монархическия принцип, че тя плаща и прави преговори с мятежниците да дигат бунтови? За да бъде мирна България, т. е. да няма скандали като в Русе, Силистра и Кутловица, руската дипломация може да стори това с две думи: да не плаща на бунтовниците и да им не дава убежище в своите казарми. Всичките ония нещастници, които издават днес дрязгави гласове в: Одеса, Цариград, Букурещ и Ниш, ще да паднат на колени и молят за прошка. На основание на документи и факти ние, очевидците, и пред бога можем да стоим на своята дума, че руската дипломация е ябълката на раздора, тя - автократическа за себе си дома - е анархическа в България, а не Европа и нейните тайни и явни поддръжки.
         И в какво е виновата Европа по българските работи? Не в това ли, че не позволява на казаците да дойдат и затъпчат нашето многострадално отечество? От всичко, което знаеме и сме видели, за това е виновата Русия. А Европа, която отговаря и пред народ, и пред принципи и история, не иска да повтори разбойничеството в Полша, предвижда, че сетните ще бъдат гибелни, не иска да удовлетворява болните инати на хора с фелдфебелски понятия, уважава и почита тя нашите доблестни борби. Ако днес българите кажат, че имат нужда да им чеше гърбовете чужда ръка, то Европа умива на минутата още ръце. Пример, изпъждането на бившия княз Александра. Като мисляха в Европа, че това изпъждание е от страна на България, никой се не обади да защити княза. Тогава Европа беше добра за руската дипломация. Княз Бисмарк се провъзнасяше до небесата, че бил човек гений. Днес българският народ да въстане своя нов държавен глава, кокоша жалба няма [да] стане в Европа, всички ще гледат хладнокръвно на кръвопролитията, само руската дипломация ще служи молебен, че й се отварят вратата да ввежда реда и порядъка! Каквото търсили, такова и намерили, ще ни кажат в Европа. Но дордето ние пазиме благоразумно своето, за което и сам спасителят казва, че е наше; докато бъдем чисти българи и се борим за чисти наши интереси - то нека бъде всеки уверен, че Европа ще благоговее към тоя священ принцип. Тук е злото, тук са интригите за руската преса, това е нож за нейната дипломация!

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 94 от 21 октомври 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи