Мъчениците от 9-ий август, или по-добре, низките оръдия на полковник Сахарова, който гъделична техните дребнави душици, че ще да ги направи генерали, стига да изгонят своя военен началник - княз Александра, т. е. стига да направят предателство, следват да се пообаждат сегиз-тогиз, било от букурещките хотели, било от Цариград. Като секи купени хора, те не престават да ходят в Русия и пак да се завръщат назад. Там, в Русия, било в Азиатский департамент, било при мизерний Каткова, било в одеската полиция, а понякога и пред стъпките на „покровителя“, те се унижават като слепци, продават своето име за един билет в театъра, лъжат безсъвестно руските реакционери, че в България, ха-ха, бунтът е готов, народът гологлав чака да падне на колени пред пратениците на покровителя и пр., и пр.
         Разбира се, че после тоя трампаджилък известните братушки, т. е. няколкото оттам тъмни узурпатори, които приличат на сляп кон, който удря глава във всяка стена, трият ръце и отпушват новите рубли от същий тоя фонд, който е предназначен у тях за преследвание на руските нихилисти. И ето, после това, събрани всичките тие продажни офицери на събрание, в присъствието на градоначалника, решават съдбините на България. Преди няколко дена такъво едно събрание се е държало в Одеса, под председателството на царский нихилист капитан Набокова, който е правил два пъти вече съзаклятие в Бургас и за съществуванието на когото нека изсъхнат ръцете на майор Паница, че не счупи мозъка на тоя хайдутин. Присъствували още от нашите герои там: Бендерев, Паков, Енчевич, Хр. Иванов, Златарски, който предаде на сърбите батареята, Сарафов, когото млатиха във Варна като чувал, Кешелски, Дерменджиев, наший вторий Наполеон Радка Димитриев и други още хубостници.
         Като резултат на това патриотическо събрание, Бендерев е излязъл тие дни с две писма, кажи ги прокламации, речи ги рапорти, едното до регента Стамболов, а другото до всички офицери и солдати. Огън, пламък, яд, желязо и проклетии бълва това чернооко момче; немецът Батенберг е искал да му узурпира славата, разбира се, със задни планове - да побърка на славянството. Царят покровител, славянството, Санстефанска България и велика Русия са идеалите на милостта му. От патриотическото му перо не се е отървала и конституцията, която той оплаква, че била нарушена, тъй като двама от регентите нямали право според тая конституция да бъдат регенти!...
         Всичко това е много добро, но защо конкурентът на княз Александра не ни подойде в България? Да заповядат с Радка Мимитриева например в Русчук, гдето народът ще ги посрещне с музика. Там е и Димитър Василич Мантов, който дотолкова добре познава славянството и руската конституция, щото всяко славянско сърдце ще да остане благодарно от нейното покровителско упражнение. А пък тая конституция, която е потвърдена от собствената ръка на покровителя, може ли да бъде противна на Батенберговите изобличители?
         Герои хора излязоха тие момчета. Наистина, че те на третий ден още, подир 9-ий август, тръгнаха към Дунава, но това бе да изучават местността, да избират позиции. Само оня пусти влах, каикчията от Ряхово, само неговата мечкарска брадва стана причина да се развали святото дело от 9-ий август.
         И е дипломат още г. Бендерев. Когато той беше в търновский дранголник, когато говореше на Стамболова: „Ох, братко! Ти майка, ти баща, прости ни!“, то той сè едно и също казваше. Всекиго молеше той за прошка, кълнеше се и печеше се, че е българин, от Оряховица навън няма да излезе, ще чака и наблюдава само резултатите на своето велико дело. Като дипломат обаче, г. Бендерев, щом седна в руский параход на Свищов, щом видя да се развява славянското знаме, казал на присъствующите там офицери: Вот е тепер почувствувал себя на родной почве, т. е. че дордето той, г. Бендерев, бил на мизерната българска земя, простор и действие нямало за неговите велики планове. Редки са такива хора, па и затуй ги обича толкова Царят покровителят. Но брадвата, брадвата! Тая пуста брадва! Тя побърка. Дали подлите немци и хитрите англичани да не са я измислили, аджеба! Жалното е, че дядо Славейков не разясни тоя въпрос в своята Истина.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 23 от 24 януари 1887 г., с. 1]

върни се | съдържание | продължи