Тъкмо миналата година по това време се сключи известното турско-българско съглашение. Знаят читателите, че това наше съглашение беше от немай-къде. Турските войски стояха на Мустафа паша [дн. Свиленград - бел. изд.] в грамадно количество, сърбите ни заплашваха от друга страна, мирът в Букурещ не отиваше на добро, положението на Южна България беше едно от най-трескавите - с една реч, България се заплашваше от четири страни, падналий човек се хваща в каквото намери. Ето защо турско-българското съглашение беше като небесен глас за България. Едно, че ние го направихме по необходимост, второ, ние като васална държава на Портата, а тая последнята - една от Великите държави - гордост беше за нас да ни предлага такъва една държава съглашение. Освен това съглашението имаше за нас и практически ползи в политическо отношение.
         Както и да е, но антибългаристите у нас, хората, които се кланяха на чужди бог, начело с Драган Цанкова, жестоко въстанаха против това съглашение. Хора уж интелигентни, с нови идеи и направления, те викнаха, те заплакаха, че кръстът Христов се поругавал с това съглашение, вековните идеали на православна Русия се убивали, смъртна подигравка било за тая последнята наша покровителка, на която сме хвърлели ръкавица, с която сме се подигравали, на която сме бъркали на заветните планове: да съсипе тиранската Турция. Помнят читателите още как безсъвестно ронеше сълзи платений руски вестник Средец (Светлина), че Габдан и Маджид [Междид паша - бел. изд.] били ходили в княжеский палат, че княжеский адютант седнал при тях в колата, че ферманът бил донесен в зелена торбичка и пр., и пр.
         Оня безчестен старец, който се казва Драган Цанков, отеди още по-надалеч. В своята дива ярост - да не може в България да се въдвори ред и тишина, да може завинаги да остава открито поле на руските интриги, издаде още тогава следующето писмо към своите приятели, от които ние вадим някои откъсляци:

         Както тряба вече да е известно навсъду в отечеството ни, между турското правителство и нашето се е подписало тия дни едно съглашение по въпроса за личното съеднинение на Княжеството с Източна Румелия. Извършената чрез туй съглашение спогодба показва сама от себе си твърде ясно какво става не само с привилегиите на Източна Румелия, но и със самостоятелността на Княжеството. Негово Височество князът се назначава с ферман от султана генерал-губернатор за пет години. Подир тоя период той се назначава за други пет години само ако се покаже верен и предан турский султан. В противен случай него би очаквала участта на един прост турски чиновник, тъй като според спогодбата сяка намеса на Европа при това назначение на глав. управител е занапред отстранена. Княжеството и Източна Румелия се прогласяват за съставни части от Турската империя... Отоманските войски ще имат право да влизат в случай на вълнение не само вече в Източна Румелия, но и в Княжеството, без да смее вече Европа да се противи на това. От друга страна, и българските войски се задължават според тая спогодба да се присъединят към турските, даже и в известни случаи да се турят под тяхна команда, когато Турската империя би била нападната в своите ивропейски владения от кого и да било, значи главно против ония, които проляха кръвта си, да ни избавят от турский ярем.
         А що се отнася до политическото ни занапред положение за пред външний свят, присъствието днес в Букурещ на отоманский пратеник Маджид паша като главен и пръв пълномощник на султана за сключванието на мира между Сърбия и България, показва само по себе си наглядно и за секиго осезателно, къде се вече нахождаме и в туй отношение. Колкото за мене, аз смело казвам, че тоя изход е убийствен за бъдъщността на българский народ въобще. Тая спогодба с Турция е надгробний камък на народний ни идеал - обединението на българский народ в едно. Тя ни хвърля в обятията на вековните ни врагове, които и сега още върлуват безнаказано над участта на поробена Македония, и ни оттръгва от Русия, която е единствената, която с време ще избави страждующите братия...

         Под това писмо цяло името на Драган Цанкова. Нашето съглашение с Турция можа да падне и без неговите писма, благодарение на подлостите на руската дипломация. Тая последнята, която гущери и отрова бълваше против софийското тогавашне правителство, че сключило тия по нужда съглашения, които били против кръста, щом сполучи да ни изпъди от Цариград, намести се на наше място. Краката на султана уми тая дипломация, Белий цар [прозвище, което се дава от източните народи (тюркски и монголски) на руските царе, начело с Иван IV Грозни - Бел. изд.] на православните му изпрати скъп кожух за 200 000 рубли, гладени-мажени, обещание и насърдчавание по-скоро султанът да си запази правдините в България, даже да окупира Румелия. Гласът на шейх-юл-ислямина от Еюб-джамиси в Стамбол и молитвите на московский митрополит, един и същ ангел ги носеше към небето. Излиза, че кръстът, православието и евангелието на нашите покровители е една шарлатания, с която замазват очите на своите мужици и на някои наши божи кравици, че на тоя кръст и евангелие стават на белберско огледало, щом това го поиска нихилистическата дипломация.
         Но какво направи в тоя случай продажний старец, който носи името Цанков? Написа ли той пак писмо да протестира, че ако на един немец Батенберг е простено да се братими с турците, то това е еретичество и иконоборство, ако го направи Белий цар, наместникът на Христа? Отвори ли това безчестно старче уста да протестира за скъпий кожух? Оплака ли то православието? Каза ли то, че руский монарх тъпче по гробовете на своите праотци, които никога (?) не са правили съглашение със султаните да душат раята по-лесно? Не и пак не! А защо мълчи това старче? Защото, като друго едно старче, Славейкова, когато не му беше времето, беше против руските планове, а когато дойде в София Каулбарс - стана с него ортак? Защо, защо? Защото старчетата се усетили на стари годи да поживеят на рахат, защото им се иска власт и богатство. А где сега старчето Цанков? В Цариград, при омразний султан, при везира, при Маджид паша, там то отида да продава България, да я трампи с пашите, против които викаше едно време, преди една година, толкова упорито. Но това е безчестно, това е проститутство, подло и продажно, ще се попитате вие. Да, но при сичко това подобни политически шарлатани можат да бъдат търпени само у нас. Ако човек, който със своите викове и проповеди, че България се е потурчила, приготви 9-ий август, в който отечеството се почти закопа, ако тоя същият човек сега отива да се трампи и братими с тия същите турци, беше на друго място, то край София или на пловдивската станция трябваше да бъде затиснат с камъци!
         Отечеството се продава, туй не е царска воля и православие... Предателите на отечеството и земята ги не прибира! Правителството тряба да се разпореди да не пуща воче в земята ни тоя изменник. Не тряба вече шега. И тъй ах, и така олеле вече. Който иска славянство, царска воля и руски камчик, нека заповяда в Русия. Ама Русия имала добра академия, в която можело да се свърши за три години. Вървете се джендемосвайте в академията! Нека велика Русия знае, че тя няма да получи България девствена, с хляб и сол...

         Захарий Стоянов

[В. „Свобода“, № 21 от 9 януари 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи