Един приятел, журналист и библиофил като мен, ми подари старинно томче в джобен формат и с твърда виненочервена подвързия. Особено ме заинтригува подзаглавието на този сборник: „Диаболистични новели“. Със своята датировка на издаване (1940) то пряко доказва, че българското направление диаболизъм не е угаснало през 1920-те години, както твърдят някои „печени“ познавачи. Всъщност по обем тия девет опуса вътре са си разкази, а дяволски пръст или рог в тях ту има, ту няма... изчезва и eто че пак се връща, обвеян от загадки... Днес ви предлагаме една история, обърната към нас с другото, с реалистичното лице на Янусовия жанр horror. (Александър Карапанчев)

Димитър Ев. Чeшмеджиев¹

        Една страшна нощ измина за Ива – бедна млада майка, останала с малката си рожба в очакване на своя съпруг. Той не се върна тая нощ от работа в близката каменовъглена мина.
        Тежък сън с лошо премеждие угнети мисълта на бедната жена.
        Сутринта тя се вдигна от леглото си, цяла обляна в пот и изнурена от видението в съня. Сетне взе малкото си спящо дете, притисна го здраво в своята гръд, целуна бузичките му и въздъхна с облекчение.
        И като гледаше с неземна любов рожбата си, каза:
        – Добре, че беше сън!...
        – Но какво видя тя в съня си?
        – Две огнени птици щяха да отнемат нейния живот и отвлекат малката ѝ рожба.
        – Да, то беше сън. И тя бърже отклони мисълта си от сънуваното през нощта.
        Залисана с домашната си работа и приготовлението на храната за своя съпруг, тя едва долови напредналото време през тоя ден. Вече наближаваше пладне и тя трябваше да отиде с детето и занесе храна на мъжа си.
        Слънцето грееше високо и горещината се чувстваше в задушна атмосфера, която сегиз-тогиз съвсем слабо се облекчаваше от малка прохлада от подухване на горския вятър.
        – Но Ива трябваше по-бързо да занесе храната.
        И тя взе в една кошница приготвената храна, а в другата си ръка прегърна малкото си детенце и се отправи към близката местна въздушна железница.
        Наскоро по линията една вагонетка се зададе. Кантонерът помогна на младата жена да се настани; тя взе с лявата си ръка в скута детето, сложи кошницата с храната при нея и вагонетката потегли.
        Пътуването траеше около половин час. Вагонетките по тази въздушна линия се движеха изключително над една гъста и едва проницаема гора.
        От височината на самата вагонетка пътницата Ива виждаше пропастта в гъстата гора. Тя често чуваше кресливите громки гласове на буйните обитатели на гората – пойни птици: славеи, дрозд, кос, кълвачи и много други.
        Слънцето още по-горещо припичаше и умората се чувстваше със знойна топлота.
        Ива, заета в мислите си, не можа да забележи и бе изненадана от появяването при нея на две хищни грамадни птици.
        Беше почти посред пътя, когато двата грамадни орли от две посоки се хвърлиха като стрели върху беззащитната Ива и детето ѝ.
        С лявата си ръка младата жена се държеше здраво о едната от четирите вериги на вагонетката, а с дясната – още по-здраво притисна детето си, като го зави с шала и се приготви мигновено за отбраната.
        Единият орел нападна направо детето ѝ. Ужасена, Ива със стиснатия юмрук отчаяно удряше по човките свирепите птици-зверове. Вагонетката бавно продължаваше своя ход; двата орли кресливо и яростно нападаха и атакуваха жертвата си. На Ива лявата ръка, с която се отбраняваше, ставаше все повече немощна, защото грамадните птици-зверове с едно необикновено настървение бясно хапеха бедната жена.
        По желязната верига и дъските на вагонетката покапаха едри капки кръв; борбата и отчаяната съпротива продължаваха. Нападнатата жена, още по-здраво бранейки детето си, в отчаянието и своята безпомощност викаше до Бога за помощ.
        Нови струи кръв и меса от ръката на Ива окапаха и заляха вагонетката; лицето също ѝ бе обляно в кръв и неузнаваемо.
        И докато драмата във въздуха се водеше с нечовешки усилия от майката за спасението на рожбата си – прицелния обект на нападението на хищниците-орли, долу – в низините – трима ловци дочуха отчаяните писъци на отбраняващата се жена.
        Моментът беше решителен: шалът, с който Ива прикриваше и бранеше детето си, единият орел успя да ѝ го отнеме; откъснати части от него, напоени с кръв, паднаха долу в пропастта.
        И тримата ловци бързо в същия момент дадоха няколко изстрели във въздуха, обаче дръзките нападатели-орли, виждайки омаломощението и отслабналата съпротива на майката, целяха да отвлекат детето, като следваха движещата се вагонетка и продължаваха с още по-голяма ярост нападението.
        В тоя момент вагонетката равномерно следваше своя път. И тримата ловци тичешком следваха нейното движение; единият от тях изпревари другарите си, като се покатери на една голяма височина, дето линията непосредствено висеше във въздуха на сравнително по-ниско разстояние от земята. Той приклекна, прицели се и гръмна. Сетне последва мигновено и втори изстрел. И улучи. Единият от орлите – птицата-звяр, с крясък и чупене на клонeте в гъстата гора се строполи на земята. Другият орел, слабо ранен от изстрелите, полетя в обратна посока. Останалите двама ловци надире причакаха отстъпващия нападател, прицелиха се и го убиха. И той падна на земята.
        – Майката и детето бяха спасени!
        Сънят-видението на Ива през изтеклата нощ бе същата драма с перипетиите на жестокостта в неравната борба с орлите във въздуха, сполетели я при това ѝ пътуване.
        Ива остана с една ръка...²

---

¹ Сведенията за Димитър Ев. ЧЕШМЕДЖИЕВ са оскъдни, да не кажа – твърде постни. Бил е чиновник в Българската дирекция на вероизповеданията и контрольор във Върховната сметна палата. Освен белетристика е писал и научни трудове на историческа, образователна или финансово-правна тематика. В своя предговор към томчето с диаболистични новели споменава, че те са част от... 100 такива, публикувани из тогавашния периодичен печат (например във вестник „Нова камбана“, който поддържа рубрика „Тайнственото“) под псевдонима Звездо Звездин. Явно едва сега откриваме, че той е прибавил собствен цвят към палитрата на тъй интересния и така дълго подценяван български диаболизъм... [горе]
² В този разказ словото на автора е напълно запазено в автентичния му вид – без редакторска намеса, каквато навярно и тогава не е имало, като само правописът е осъвременен. Текста го взех от изданието: Димитър Ев. Чешмеджиев. Звезди на небосклона (Диаболистични новели – част от том I). – София, печатница „Елисей Петков“, 1940 г. – 104 страници. [горе]

Компютърен набор и бележки: Александър КАРАПАНЧЕВ

Снимки: Пламен МЛАДЕНОВ