Теодор Траянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЛЕНОРА

 

 

В памет на Едгар Алан По

 

 

За трети път почукваш и аз се чудя кой си,
тук никой не минава, тук вее студ и мраз,
Исус невидим само цветя понявга носи,
а на разпети петък той моли се за нас!
Една съдба е клела тук вси сърца велики,
една ръка погреба и Едгар По при тях,
но скоро с някой ангел сам бог ще ни повика,
от вечните му устни да чуем своя грях!

 

И най-напред помислих, че ти си херувима,
изпратен да ни води пред божий мъдър лик,
но мигом си припомних зла вест неумолима,
две думи - Ниваг вече! - на дяволски език!
В нощта на всички тайни, когато с грак над мене
сам пъкълът подземен вещаеше беда,
Последно изпитание! - прошепнах аз смутено
и в своя дом останах бездомен навсегда!

 

Прекрасното потърсих в кръбта на всички скърби
и с повика - Ленора! - умирах всеки ден,
възкръсвах за да бродя, като титан прегърбен,
и твойто - Нивга вече! - да пея съкрушен!
О, сянка на живота и нощ на всички нощи,
о миг на всички рани, - върни се в някой ад,
тук дева мироносна закриля всички мощи,
що редом с мен почиват у гроба прокълнат!

 

Из рая глас ми казва, че ти, о гост неведом,
след мене все си дебнел, дори до този праг!
О, пратеник на злото, в теб свойта сянка гледам,
съпътникът безмълвен, жесток прокобен враг!
О, гарван вероломен, не казвай, че Ленора
не е живяла нивга, ни тука, ни отвъд,
над моето носило тя слезе от простора,
и две сълзи в небето до тоя миг горят!

 

Къде е днес Ленора, отдавна аз научих
от лирата, що пее в небесната дъга,
от ромона несвързан на кървавия ручей,
що бликна из сърцето, нестихнал досега!
О, серафим на ада, в тоз ручей стенат думи,
които никой още не знае на света,
в таз вечна лира пее великото безумие,
с което негде в рая се ражда любовта!

 

У всеки стих въздушен Ленора днес е жива,
макар и неродена, макар и само звън,
със святите си сълзи тя раните измива
в сърцата и душите, заспали вечен сън!
И вси певци безсмърлтни, когато се изправят
света да оправдават пред страшний съд суров,
ще чуят как Ленора на бога ще разправя,
че техний грях единствен нарича той - любов!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 31. декември 2002 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]