НОВИЯТ ИКОНОСТАС

В памет на Александър Блок,
великият бард на революцията,
рицар на прекрасната дама

Когато нощем най вилнеят
фъртуни в севера свиреп,
на бърза тройка бяла фея
препуска низ безкрайна степ.
Звънят звънците многогласни,
надзвънват хаосния рев,
и дълго за неща прекрасни
разказва сънният напев.

Какво е любовта могъща,
защо ще покори света,
защо е тя една и съща,
навред в живота и смъртта,
къде най-пламенна извира,
кога, мистична, се таи,
защо из варварската лира
на рицар-херувим струи;

защо прекрасната му дама
самотна с тройката лети
и никой нивга вече няма
да види нейните черти;
защо веднъж тя, непозната,
пред своя рицар се яви,
целуна три пъти земята
и лирата му с креп обви;

какво му каза тя тогава,
в какво го скритом закълна,
защо над вечната му слава
пращят червени знамена;
в каква неземна литургия
той чу пророка в своя глас
и за душата на Русия
издигна нов иконостас…

Звънят те, а самата фея
припява тъжно всеки звън:
„Народе, кой ще изживее
в любов грядущия ти сън?“
Мълви тя и препуска диво,
отхвърля преспи околвръст,
и ето, в хаоса мъгливо
израства чер огромен кръст!

И днес тя три пъти целуна
пред кръста снежната земя
и бавно бясната фъртуна
благоговейно занемя,
дванадесет звезди огряват
над кръста, в купола дълбок,
дванайсет сенки се изправят,
икони с погледа на Блок!

върни се | съдържание | продължи