Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ДЕВОЙКИНИ ЖАЛБИ

 

Трифон Кунев

 

     

      Рано прифтаса слана есенна,
      китни градини люто ослани -
      редом посърна кръстат босилек;
      върло пустосват моми подевки:
              „Не видяла се и не чула се,
                      слано есенна! -
              Не за тебе сме цвете сеяли
                      в мали градини...
              Ах, измами ни, ранна гостенко, -
                      пуста превара -
              цвете нямаме вилни либета
                      с китки да кичим“...

       

              Едно девойче
              слана посреща
              с умилни думи:
      „Добре ми дошла, сланице -
      да би ми дошла по-рано -
      навред да свършиш цветята,
      най-първо в мойта градинка;
      че мене, пусто, досади
      да гледам други девойки
      смесени китки да китят,
      по момци да ги раздават;
      у мене мойта увяхва;
      ах, свидно либе - изгора -
      далеко гурбет забегна,
      три години не се обади...
      Добре ми дошла, сланице,
      нали се либе не връща -
      и мен щеш скоро ослани“...

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]