Рано прифтаса слана есенна,
китни градини люто ослани -
редом посърна кръстат босилек;
върло пустосват моми подевки:
        „Не видяла се и не чула се,
                слано есенна! -
        Не за тебе сме цвете сеяли
                в мали градини...
        Ах, измами ни, ранна гостенко, -
                пуста превара -
        цвете нямаме вилни либета
                с китки да кичим“...

 

        Едно девойче
        слана посреща
        с умилни думи:
„Добре ми дошла, сланице -
да би ми дошла по-рано -
навред да свършиш цветята,
най-първо в мойта градинка;
че мене, пусто, досади
да гледам други девойки
смесени китки да китят,
по момци да ги раздават;
у мене мойта увяхва;
ах, свидно либе - изгора -
далеко гурбет забегна,
три години не се обади...
Добре ми дошла, сланице,
нали се либе не връща -
и мен щеш скоро ослани“...

върни се | съдържание | продължи