В гъсто лъже
славей глас извива;
не е славей -
млад овчарин свири:
тежка жалба
на сърце легнала,
че се жени
момку първо либе...
Кръшна песен
сърце покопнява,
медна свирка
дору проговаря:

 

„Ситен росен
за росица съхне,
млад овчарин -
по неверно либе.
Дребен дъждец
росен ще подмлади,
друго либе
момко ще залиби;
млад овчарин
либе ще си найде:
тънкоснаго
кумудно девойче;
току сърце
сам-само ще знае
как ще дума
момку луд-гидия
знайни думи
на незнайно либе...“

върни се | съдържание | продължи