Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

КОСАЧ

 

Трифон Кунев

 

     

                Свил се вихър
      низ росно ливаде;
                не е вихър -
      момко сено коси;
                ситно сено -
      китна детелина.
                Млади момко
      волно глас извива:

       

                „Ой, върти се,
      косо моя бърза,
                не отпадай,
      момку ръка здрава!
                Да накосим
      китна детелина,
                ситно сено -
      дребна звезделина:
                да изхраним
      вихро врано конче.
                До̀ ще есен,
      плавна щът в селата
                низ седенки
      късни и прекъсни:
                Ех тогава
      вихрен кон ще трябва
                първо либе
      често да спохождам. -
                Либе либя
      през две села в третьо -
                златокоса
      румена девойка“...

       

                Свил се вихър
      низ росно ливаде.
                Не е вихър -
      момко сено коси.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]