Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПРИСТАНУША

 

Трифон Кунев

 

     

      Изгасняха
      шумните седянки;
      не се чуват
      песни и кавали...
      Сън обори
      момци повилняли
      и девойки
      кръщни песнопойки.
      Сън не фаща
      черноок гидия;
      в полумрака
      вратнята подпляснал
      уговаря
      либе пъстрополо -
      в мрачината
      белнало ръкави: -

       

      „Пристани ми,
      жалбо моя жива,
      хайде с мене
      в татковите двори.
      Там ще бъдеш
      мене свидно либе,
      мами - помощ,
      тату - бяла риза;
      на сестрица -
      кумудна другарка;
      а на сички -
      медена погача...

       

      Пристани ми,
      либе свилокосо, -
      три години
      верно те задирям:
      не забравяй
      сладки скришни думи;
      верни клетви,
      медени целувки“...

       

      Леко скръцна
      вратницата стара; -
      луд гидия,
      либето прегърнал,
      бързо скриви
      в улицата пуста.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]