Ще що кошута във равно поле,
девойче нощем - за студна вода?

 

Закъсняло кумудно девойче,
късна доба на студени извор;
го завари лудо не годено,
улови му дясната ръчица -
тихо дума, леко отромоня:

 

„Девойчице, мене наречена,
години те диря по кладенци,
година ми ниде не падаше:
сега ми се сгода позгодила“...

 

Ясен месец в облаци закри се,
малко моме шъпне отмаляло:

 

„Целувай, момко, повтаряй -
недей ми белег оставя,
че мама ще ме познае“...

 

Що ще кошута във равно поле,
девойче нощем - за студна вода.

върни се | съдържание | продължи