Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

МАЙЧИНИ ДУМИ

 

Трифон Кунев

 

     

      Ни кукувица жално кукува -
      сирота майка рожба оплаква;

       

      повехнаха, посърнаха
      на гроба цветята
      от майчино нареждане,
      от майчини сълзи:

       

      „Защо си, синко, не додиш
      в неделя срещу понделник -
      приготвила съм примяна:
      нали ще, сине, да ходиш
      редом по ситни седянки...
      Кажи ми, чедо, кажи ми,
      дали се лесно умира,
      Росица - младо зелено;
      дали се лесно прежалва
      и стара майко, и татко,
      и първо либе злочесто,
      и буйна младост фърката“...

       

      Недей нарежда, злочеста майко,
      не ще те чуе син ти порупан:
      разсипала се снега юнашка,
      земя остало лицето бяло,
      змия изпила очите черни.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]