Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СИВА СОКОЛИНА

 

Трифон Кунев

 

     

      Стара майка дъщи си говори:

       

      „Мари изгоро - злочеста дъще, -
      на майка огън, на татка плавник -
      момите пеят, гора люлеят,
      а ти приглашаш през дребни сълзи;
      момите сеят кръстат босилек -
      градинките им за чудно чудо -
      от твойта, дъще, пустиня вее...
      Дали те змейко крилати либи,
      или ти болест яде сърцето?“...

         

        Със плач отвръща девойче мило:

       

      „И ази, мамо, насеях
      в градинка равен босилек;
      нали босилек не никна,
      ала топола извиши...
      На нея заран дохожда
      соколче, пиле юнашко;
      към назе милно поглежда,
      до пладне чака, очаква
      дано изляза от къщи -
      тогава да си отиде...
      Их, мале, майко рожденна,
      дали ми либе не иде
      със мене да се повиди“...

         

        Замилва майка злочесто чедо:

       

      Три години твойто либе как умряло -
      забрави го, свидна дъще, ожени се.“

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]