Стара майка дъщи си говори:

 

„Мари изгоро - злочеста дъще, -
на майка огън, на татка плавник -
момите пеят, гора люлеят,
а ти приглашаш през дребни сълзи;
момите сеят кръстат босилек -
градинките им за чудно чудо -
от твойта, дъще, пустиня вее...
Дали те змейко крилати либи,
или ти болест яде сърцето?“...

 

Със плач отвръща
девойче мило:

 

„И ази, мамо, насеях
в градинка равен босилек;
нали босилек не никна,
ала топола извиши...
На нея заран дохожда
соколче, пиле юнашко;
към назе милно поглежда,
до пладне чака, очаква
дано изляза от къщи -
тогава да си отиде...
Их, мале, майко рожденна,
дали ми либе не иде
със мене да се повиди“...

 

Замилва майка злочесто чедо:

 

Три години твойто либе как умряло -
забрави го, свидна дъще, ожени се.“

върни се | съдържание | продължи