От тихата любовна песен то задряма -
сърцето ми, - ала не бе заспало...
А тихо ти отмина - пръст на устни, -
забулена със брачно покривало.

И тихичко отмина. И сърцето,
измамено горчиво, не се чуди:
Ах, колко сняг нападал по цветята,
не сняг - избити пеперуди!

върни се | съдържание | продължи