Верни кавали медени,
доста девойки лъгахте
вечер по буйни редници;
доста невести карахте
сълзи да ронят бисерни -
жалба по младост фръкнала;
доста вдовици мамихте
мене да гледат по̀доко
и да въздишат сироти;
доста се ние ширихме
редом по села о̀коле:
сичко е, пусто, до̀време; -
либе намерих кумудно,
мами снашица шетърна,
мене - стопанка по̀сърце...

върни се | съдържание | продължи