Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

 

Трифон Кунев

 

     

      Ясно слънце трепка и догаря,
      златен запад влаком побелява -
      неусетно здрач в поле припада.
      В огнен заник морен поглед къпи
      болна птичка - сирота девойка.
      Грижна майка милни думи слуша:

       

      Мила мамо, слънцето захожда,
      по небето трепна щът звездици;
      и седенки скоро ще да плавнат,
      ще засвирят медени кавали...
      Слушай, мамо - сладък сън ме бори,
      а не зная ще ли се събудя:
      на смъртта ми, майко, да повикаш
      сите момци, сичките девойки -
      мойта сватба нека да изпратят...
      Зарад сички дарове ще стигнат:
      тънки ризи, късани престилки,
      отбор кърпи, щарени чорапи.
      Първо либе, мамо, не забравяй -
      зарад него аз съм дар отбрала:
      сух босилек, тънка шита риза,
      свилен пояс, везани чорапи...
      Пришъпни му, че го аз прощавам,
      да си дири друго свидно либе;
      и кажи му, че съм за̀рек дала:
      мойте думи нему да не дума,
      моят пръстен нему да не дава“...

       

        Плахо трепкат по небе звездите;
        сън обори сирота девойка;
        грижна майка градом сълзи рони.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 07. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]