Ясно слънце трепка и догаря,
златен запад влаком побелява -
неусетно здрач в поле припада.
В огнен заник морен поглед къпи
болна птичка - сирота девойка.
Грижна майка милни думи слуша:

 

Мила мамо, слънцето захожда,
по небето трепна щът звездици;
и седенки скоро ще да плавнат,
ще засвирят медени кавали...
Слушай, мамо - сладък сън ме бори,
а не зная ще ли се събудя:
на смъртта ми, майко, да повикаш
сите момци, сичките девойки -
мойта сватба нека да изпратят...
Зарад сички дарове ще стигнат:
тънки ризи, късани престилки,
отбор кърпи, щарени чорапи.
Първо либе, мамо, не забравяй -
зарад него аз съм дар отбрала:
сух босилек, тънка шита риза,
свилен пояс, везани чорапи...
Пришъпни му, че го аз прощавам,
да си дири друго свидно либе;
и кажи му, че съм за̀рек дала:
мойте думи нему да не дума,
моят пръстен нему да не дава“...

 

Плахо трепкат по небе звездите;
сън обори сирота девойка;
грижна майка градом сълзи рони.

върни се | съдържание | продължи