Угаснаха отдавна сетните лучи
на тиха вечер. Тъмно. Още ми звучи
в сърцето сладкия напев на сладка песен:

далечна песен и забравена почти,
далечна песен и замръкнали мечти -
помръкнали във дни на подранила Есен...

За тиха дремка да - но рано е за сън: -
задремал, аз ще слушам отчуждений звън
на мойта песен знайно непозната;

и мирно ще сънувам секнали зари,
и може би ще чуя глас: „Умри,
заспи веч - изцъфтяха ти цветята“...

върни се | съдържание | продължи