Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

НЕ БИ МИ ЛЕКА ТАЯ НОЩ

 

Трифон Кунев

 

 

Не би ми лека тая нощ: сънувах
сън - не сън - чемерна прокоба -
умряла нашата любов злочеста,
и двама ние сме на гроба:
на нейний тъмен гроб.

 

Безмълвни гледахме: цветята нежни
попари подранила есен;
безмълвни слушахме: акорди тихи
от тиха задушевна песен
замираха до нас.

 

И дълго тъй; а после ти потръгна
по свойта младост всепобедна
и бавно се изгуби - леден вихър
угаси искрата последна
във моята душа.

 

И горко плаках аз: цветята нежни
попари подранила есен;
и горко плаках аз: акорди сетни
от тиха задушевна песен
замираха до мен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]