Не би ми лека тая нощ: сънувах
сън - не сън - чемерна прокоба -
умряла нашата любов злочеста,
и двама ние сме на гроба:
на нейний тъмен гроб.

Безмълвни гледахме: цветята нежни
попари подранила есен;
безмълвни слушахме: акорди тихи
от тиха задушевна песен
замираха до нас.

И дълго тъй; а после ти потръгна
по свойта младост всепобедна
и бавно се изгуби - леден вихър
угаси искрата последна
във моята душа.

И горко плаках аз: цветята нежни
попари подранила есен;
и горко плаках аз: акорди сетни
от тиха задушевна песен
замираха до мен.

върни се | съдържание | продължи