Полъхна тъжна есен, зима се зададе
повея смърт над момини градини:
цветята ще посърнат...
Скърбиш ли зарад бедните цветя,
девойко свилокоса?
О, вгледай се през моите очи
в душа ми -
там пролет лучезарна се задава:
от теб - за тебе...

върни се | съдържание | продължи