Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ТРЕВОЖНИ ПИСЪЦИ

 

Трифон Кунев

 

 

Тревожни писъци - залутан жерав, -
мълчи, сърце - не тупкай ужасено:
небитие: мистерия велика,
желаний край на цвете осланено.

 

Небитие - спокойна нощ, сън сладък -
съня на зрънце във земята зиме;
небитие - ръка подадена из мрака
на капналий: непросена, могъща и без име.

 

Тревожни писъци - залутан жерав, -
мълчи, сърце! Злочестина и щастие безмерно.
Безшумно сняг се трупа, спят цветята -
небитие, небитие неверно!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]