Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

НОЩТА

 

Трифон Кунев

 

 

Нощта - вакханка ненаситна -
сънощ лудя, а прѝзори потръпна:
„Далечни гласове... Калина... Той след нея“...
И плахо тя прибра поли и пръпна.

 

А ето я - Зората златокоса -
пристъпи тиха и премъдра;
просторите оглежда; нийде няма
снаха й тъмнокъдра.

 

И гръм далечен. Тя се спира
и смъртнобледа вдига вежди:
далек по белий друм наваля друмник,
развял нехайно златотъкани одежди.

 

И бързо в нивето Нощта застраня -
„Не е досетил пак невяра черна...“
А весел вихрено Денят пристига
със златна мисъл по невястата невярна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]