Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ДАЛЕЧНИ ЗАРНИЦИ

 

Трифон Кунев

 

 

Далечни за̀рници огряват мигом небесата
             на глуха полунощ.

 

И мълчалива - с молба, която плаха се разлива
невидимо във топлите въздишки на нощта, -
земята иска влага:

 

             За̀рниците обещават,
преплитат се за миг и пръпнали, се отражават
на сънената нощ във тъмните очи...
О, за̀рници, в душата ми тревожно се възйема
към боговете химна от лъчи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]