Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ФЕНИКС

 

Трифон Кунев

 

 

Сърцето ми е много уморено:
далеч назад се губи тежкия му път;
но още го не сещам примирено
и тръпките не искат още да заспят.

 

То чака вечерта да падне - тъмна
и упоителна, - то чака си смъртта;
но ето пак че нова песен гръмна
и пак то трепка зад вълшебната черта.

 

О, Феникс, ти за сетен път възкръсваш
из своя пепел: ослепителни зари
разпръсквай! Сетни плодове откъсваш,
сърце неукротимо: подобно празнична ракета изгори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]