Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ГАЛАТЕЯ

 

Трифон Кунев

 

 

Във сънний полумрак
на ранно утро аз отворих храма:
през тежките гирлянди тежкодъхав мак
изнича тъмен лик на някаква измама
                    и мълком ме зове.

 

Душата ми съзира каменния лик
на своите надежди: Галатея,
душата ми надава сладостен вик,
сърцето ми желае смъртен грях за нея,
и тайни - сребърни окови - зарад нашите души.

 

Напълни се душата ми със златни цветове;
сърцето ми желае смъртен грях за нея,
и сребърни окови - тайни. И зове
във съненото утро: „Галатея, Галатея!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]