Във сънний полумрак
на ранно утро аз отворих храма:
през тежките гирлянди тежкодъхав мак
изнича тъмен лик на някаква измама
                    и мълком ме зове.

Душата ми съзира каменния лик
на своите надежди: Галатея,
душата ми надава сладострастен вик,
сърцето ми желае смъртен грях за нея,
и тайни - сребърни окови - зарад нашите души.

Напълни се душата ми със златни цветове;
сърцето ми желае смъртен грях за нея,
и сребърни окови - тайни. И зове
във съненото утро: „Галатея, Галатея!“

върни се | съдържание | продължи