Безшумно, като цвят от разлюляни вишни,
снегът засипва потъмнялата земя;
тъги оголиха градините предишни,
където многократно златен дъжд ръмя.

А старий дъб стои покорен и оснежен -
лют вятър обезлистените клони вей; -
стои спокоен той, могъщественонежен -
бръшлян обвива го и вечно зеленей.

Ела при мен, бръшляне мой - дойди, Евника,
донес ми вино в скъпоценния потир, -
във тайните чертози на Венера сребролика
ще вкусим от безумствата на таен пир!

върни се | съдържание | продължи