Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПЕСЕНТА НА ПЕТРОНИЙ

 

Трифон Кунев

 

 

Безшумно, като цвят от разлюляни вишни,
снегът засипва потъмнялата земя;
тъги оголиха градините предишни,
където многократно златен дъжд ръмя.

 

А старий дъб стои покорен и оснежен -
лют вятър обезлистените клони вей; -
стои спокоен той, могъщественонежен -
бръшлян обвива го и вечно зеленей.

 

Ела при мен, бръшляне мой - дойди, Евника,
донес ми вино в скъпоценния потир, -
във тайните чертози на Венера сребролика
ще вкусим от безумствата на таен пир!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]