Миналият ден, пред своя сън, ме тъжно гледа и
                                                              с въздишка си отива -
иде северната нощ на мойте самоти:
тъмна нощ на шеметни сияния, която ще разлива
листопади от звезди по всички висоти.

 

Тишина и сън наокол.

Устремлен духът ми ще разгледа всички небосклони,
устремлен духът ми ще разбере всички словеса
и ще чуе тайната, която неусетно ще пророни
Бог задрямал върху млечний път на своите небеса.

Миналият ден, пред своя сън, ме тъжно гледа и
                                                              с въздишка си отива -
иде северната нощ, която ще разкрива.

върни се | съдържание | продължи