Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ЛИСТОПАДИ

 

Трифон Кунев

 

 

Миналият ден, пред своя сън, ме тъжно гледа и
                                                              с въздишка си отива -
иде северната нощ на мойте самоти:
тъмна нощ на шеметни сияния, която ще разлива
листопади от звезди по всички висоти.

     

    Тишина и сън наокол.

 

Устремлен духът ми ще разгледа всички небосклони,
устремлен духът ми ще разбере всички словеса
и ще чуе тайната, която неусетно ще пророни
Бог задрямал върху млечний път на своите небеса.

 

Миналият ден, пред своя сън, ме тъжно гледа и
                                                              с въздишка си отива -
иде северната нощ, която ще разкрива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]