Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ВЕЧЕРНИ СЕНКИ

 

Трифон Кунев

 

 

Като сладкодъхав цвят не цъфна
във сърце ми любовта,
топъл вятър тъм полъхна
и покапаха листа:

 

златоесенни, примрели -
недоказани слова;
трепкат степи обгорели
под безкрайна синева...

 

И безсилен, и безплоден
спомен се вестява там -
като мрамор благороден
във запустен някой храм.

 

Отмини ме, вихър страстен,
отмини ме, о любов;
аз съм смъртно безучастен,
аз не чувам твоя зов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]