Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

 

Трифон Кунев

 

 

Припламва върху жертвеника ми огън -
но ето че обвива тъмните оливи сън:
сърце, да чакаме тъмите без смущение; -
а то настръхнало ми тихо стене:

     

    „Обичам аз лъчите
    на слънчевия зрак,
    боя се от очите
    на вековечний мрак.
    Обичам аз лъчите
    на светлата любов,
    боя се на тъмите
    от страшния им зов.“

 

Загасва върху белий мрамор синият огън,
сърце, не чуваш ли на вечността кристалний звън.
Сърце, разплакано дете, нали сме много уморени:
там вечен мир ни чака -
безкрайний мир на царствата студени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 04. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]