Припламва върху жертвеника ми огън -
но ето че обвива тъмните оливи сън:
сърце, да чакаме тъмите без смущене; -
а то настръхнало ми тихо стене:

 

„Обичам аз лъчите
на слънчевия зрак,
боя се от очите
на вековечний мрак.
Обичам аз лъчите
на светлата любов,
боя се на тъмите
от страшния им зов.“

Загасва върху белий мрамор синият огън,
сърце, не чуваш ли на вечността кристалний звън.
Сърце, разплакано дете, нали сме много уморени:
там вечен мир ни чака -
безкрайний мир на царствата студени.

върни се | съдържание | продължи