Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

БОР И КАЛИНА

 

Трифон Кунев

 

     

      Ясно слънце
      зад гора захожда,
      здрач припада
      в лъже калиньово.
      Всред гората
      тъмен бор извишил,
      а до бора -
      тъничка калина...
      Вятър вейне,
      бора залюлее,
      плахо трепнат
      боровите листе;
      бор калини
      тихом проговаря:

       

      „Ой калино,
      връх нагоре вѝши -
      ситни листи
      с мойте да се смесят,
      вита снага
      мойта да допира,
      крехки гранки
      мойте да обвиват...“

       

      Всред гората
      тъмен бор извишил,
      а до бора -
      тъничка калина.
      Вятър вейне,
      бора залюлее:
      плахо трепват
      боровите листе.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]