Ясно слънце
зад гора захожда,
здрач припада
в лъже калиньово.
Всред гората
тъмен бор извишил,
а до бора -
тъничка калина...
Вятър вейне,
бора залюлее,
плахо трепнат
боровите листе;
бор калини
тихом проговаря:

„Ой калино,
връх нагоре вѝши -
ситни листи
с мойте да се смесят,
вита снага
мойта да допира,
крехки гранки
мойте да обвиват...“

Всред гората
тъмен бор извишил,
а до бора -
тъничка калина.
Вятър вейне,
бора залюлее:
плахо трепват
боровите листе.

върни се | съдържание | продължи