Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СЕСТРА

 

Трифон Кунев

 

     

                Виш вишила
      тънка трепетлика
                край раздруме
      сред поле широко.
                Не е била
      плаха трепетлика:
                сам-самичко
      кумудно девойче.
                Ред се редят
      низ извити друми,
                ред се редят
      гурбетчии морни -
                редом пита
      гиздава девойка:

       

                „Ой ви вазе
      пътници далечни,
                като бяхте
      по черна чужбина,
                моя братец
      не сте ли видели?“...
                Ред по редом
      &пътници се менят,
                нигде никой
      брат й не е видял...
                Мрак припада
      над поле широко:
                вити друми
      пусти опустяха.
                Край раздруме
      плаха трепетлика
                виш вишила
      сред поле самотна.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]