Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПЕСЕНТА НА ВИТА

 

Трифон Кунев

 

     

                Буйна Вита
      в брегове се бие -
                бряг подравят
      мътните талази.
                А девойче
      от брега високи
                е углежда
      мътна буйна вода:
                черни очи -
      заишли далеко -
                в китно село,
      момковите двори;
                момку в двори
      тъмен облак паднал.
                Не е облак,
      най е тежка сватба:
                първо либе
      друго либе зема,
                друго либе
      от незнайно място...
                Вятър вее,
      жалби не отвява;
                сълзи рони,
      сирото девойче:
                „Люти клетви,
      ах, неверно либе,
                зарад тебе
      аз не ща издума,
                че не мога,
      пусто, да забравя
                късни нощи
      медени целувки...
                Свиден ми си,
      момко, чужда радост -
                пусто сърце
      как не те прежаля“...

       

                Вятър вее -
      дребен дъждец ръмка;
                буйна Вита
      с брегове се равни -
                брег не види
      кумудно девойче.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]