БАЙ ИВАН

Никола Вапцаров

Тази вечер бай Иван
върна се съвсем пиян.
И езикът му дебел
във устата се заплел.

Дрехите му с кал покрити,
от страх тракат му зъбите.
Толкоз е уплашен, че
„връв“ не може да рече.

Посъвзе се той и вече
взе да фъфли, да пелтечи:
- Господи, помилуй нас,
бясна крава срещнах аз!

Не бе крава като крава,
а бе, пустата, двуглава!
Спра се аз, и тя се спира,
казах си: ще се умира!

Хукнах. Тя по мен - в петите
искрят нейните копита -
и с опулени очи
ме поглежда и мучи...

Паднах аз, и тя с рогата
ме намуши във ребрата.
Но нали пристигнах вече!... -
Стрина Кина го пресече:

- Твоята разбра се май,
току лягай и си трай.
Кравата не ти е крива,
ти си крив, че се напиваш!

върни се | съдържание | продължи