Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

БАЙ ИВАН

 

Никола Вапцаров

 

 

 

Тази вечер бай Иван
върна се съвсем пиян.
И езикът му дебел
във устата се заплел.

 

Дрехите му с кал покрити,
от страх тракат му зъбите.
Толкоз е уплашен, че
„връв“ не може да рече.

 

Посъвзе се той и вече
взе да фъфли, да пелтечи:
- Господи, помилуй нас,
бясна крава срещнах аз!

 

Не бе крава като крава,
а бе, пустата, двуглава!
Спра се аз, и тя се спира,
казах си: ще се умира!

 

Хукнах. Тя по мен - в петите
искрят нейните копита -
и с опулени очи
ме поглежда и мучи...

 

Паднах аз, и тя с рогата
ме намуши във ребрата.
Но нали пристигнах вече!... -
Стрина Кина го пресече:

 

- Твоята разбра се май,
току лягай и си трай.
Кравата не ти е крива,
ти си крив, че се напиваш!

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]