ВРАБЧОВА СГОВОРНА ДРУЖИНА

Никола Вапцаров

Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
- Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

- Га-а, га-а, закога
теб ти трябва ечемик?
- Чик-чирик, засега!
- А не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко -
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел -
пак премръзнал, изгладнел -
и заплакал той: „Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,
във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!“

А след него - трети, пети,
петдесети и стотици
гладни мършави врабчета
и врабици.

Сбрал се врабчовия свет
под стряхата на съвет.
И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.

А от облаците бели
те изпрели сто къдели,
та започне ли войната -
да са топличко обути,
та започне ли войната -
да си имат парашути.

И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо
във небето синеоко.

Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили -
сто ловджийски ескадрили.

Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.

върни се | съдържание | продължи