ПРОЛЕТ В ЗАВОДА

Никола Вапцаров

Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
        сърдито
"Не може тъй,
        аз тук съм отговорен,
без марка где?
        Виж, портиера питай!"

Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. -
               Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
        се изплези.

И изведнъж запя една машина.
Но хората
      работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
            „Аз ще я отлъча!“
- Ще я отлъчиш ли? - попита със
                       насмешка
една добра чугунена бъркачка.
- Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.

Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
    топъл лъх на чернозем,
един напев - широк и весел -
и стъпки
    на напукани
           нозе.

Онез, които някога са
               порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
        синьото
            небе.

От папмашината изпсува
             някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
          с поглед влюбен
и то поруменя.

Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
    „Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
    подсвирна,
        после млъкна.

върни се | съдържание | продължи