Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРОЩАЛНО

 

Никола Вапцаров

 

 

(На жена ми)

 

 

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
      вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]