Никола Вапцаров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ПРОЩАЛНО
(На жена ми)
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.
върни се | съдържание | продължи
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!