РОМАНТИКА

Никола Вапцаров

Аз искам да напиша
                 днес
                    поема,
в която да диша
на новото време
              стихът.
Да тръпнат във нея
             крилата
             на гордия
             демон,
обходил от полюс до полюс
                        светът.

Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
                  изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
                           които пеят
                                    под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
       мръщите
             чела.
Тя носи вечната
              човешка бодрост
на яките
       стоманени
               крила.
Аз виждам в бъдещето тез
                       орляци
да пръскат
        дъжд
           от семена.
И в песните им,
             рукнали
                  отгоре,
да блика
       труд
          и свобода.
Аз виждам как
            прелитат
                   над моретата,
високо над екваторния пек,
прелитат над зелените полета
и над арктическия снег.
Това е новата романтика,
                      която
се ражда
и добива своя плът.
И въплотена в самолетно
                      ято,
обхожда днес
от край
        до
           край
               светът.

върни се | съдържание | продължи